Драконовата Академия

Докато Шики се стремеше да поддържа контрола над волята на Кайто всякаш нещо се пречупи и Кайто започна да говори и да се движи:
'По дяволите още не съм го овладял достатъчно...' помисли си ядно Шики и се спусна с оръжие в ръка към Кайто. Той избегна и удари Шики. Той тупна на земята в безсъзнание
"Боже господи какво си въобразяваше не виждаш ли че си твърде слаб!" присмя му се Кайто

-------------------------------------------------------------------------------------------
След известно време Анвийна излезе каза че искала да попатрулира 5 минути след това в главата ми нахлуха трескавите и мисли...
"Шики се бие с някой си Кайто все още са в библиотеката Шики ЗАГУБИ СЪЗНАНИЕ!" Анвийна прелетя през стаята мълниеносно хвана ме и ме понесе през коридорите а по нея беше Айо
"УУУУУУУУХУУУУ страшна веселба тоя Шики в началото го премаза..." нататък гласа му беше прекъснат от леко възмущение защото Анвиийна го сряза
"А ти защо не му помогна глупав недорасъл дракон такъв!" влетяхме във вихър от завеси и прах през вратата на библиотеката. С тичане се запрепъвах към тялото на Шики онзи за който Анви ми спомена беше изчезнал а останалите от групата тъкмо се свестяваха
'Какво е ставало тук по дяволите!' помислих си с тревога докато се опитвах да свестя Шики...

"Ъх..." измрънках и с мъка се надигнах от земята.
Тоя тъпанар Кайто... как усхпя да ни се измъкне....
"Мики... Мики, добре ли си?"
Сестра ми лежеше на земята до Хикару.... мдам а Каору бе до мен.
Спомням си... когато Кайто тръгна да бяга при пристигането на директора той използва някаква магия и взриви цялото място. При взривът Каору и Хикару бяха скочили пред нас да ни защитят и сега те имаха доста рани от изгаряния по себе си.
"Каору! Каору, добре ли си!?" побутнах го леко за да видя дали е добре.... нямаше отговор.
Мики също не успяваше да измъкне нищо от Хикару.
"Момчета! Момчета.... дръжте се! Чухте ли ме! Дръжте се!" викаше Мики
Стиснах ръце в юмруци....
Лекарката и медицинските сестри пристигнаха веднага след като директора изпрати секретарката си да ги извика. Появиха се и всички учители....
"Жалко библиотеката е съсипана...." оплака се Киске, учителя на драконите
"Наистина." съгласи се учителката ни по защита срещу черна магия, Митсуки Камиширо.
В крайна сметка ни заведоха в лекарския кабинет и ни дадоха някакви странни лекарства... мразех лекарствата....
Мики заспа, Хикару и Каору още бяха в безсъзнание....
`Доста добре ни подреди тоя идиот...` оплаках се на Сато
`Мда, но няма какво да се прави.` отвърна ми тя от гривната ми.
`....... по дяволите. Мразя да ми се случват такива неща....`
`Всичко ще се оправи, миличка.` каза ми вълчицата `Просто ти трябват повече тренировки и следващия път ще можеш да му сриташ задника на Кайто без проблем`

Явно съм била заспала, защото така и не усетих кога са дошли и останалите в лекарския кабинет. Огледах се наоколо и забелязах, че повечето бяха тук, но само Алекс ми изглеждаше напълно будна.
"Алекс.... добре ли си? Ами Мики, Каору и Хикару? Те как са?" попитах "Какво се случи след като аз и Дийн излязохме от библиотеката? Къде е Кайто? При директора ли? Сега какво ще се случи с него?.... ами с нас?"

Обърнах поглед към Нами, когато тя прекъсна разговора ми с Сато.
"Нещата не вървят към добро...." казах й с кисела усмивка "Кайто се измъкна но не и без преди това да ни пусне една бомбичка. Цялата билиотека е съсипана. Момчетата бяха достатъчно глупави за да се направят на герои и да скочат пред нас за да ни защитят и сега не знам дали ще се оправят. Мики е добре, но момчетата не са се будили откакто бомбата избухна..... А директора дойде твърде късно за да спре Кайто... С нас нямам представа какво ще се случи, но знам само едно - видя ли още веднъж Кайто ще го убия."

Стиснах ръце в юмруци и се усмихнах "Не си единствената, която иска това."
Приближих се към Хикару и Каору за да видя как са... наистина не изглеждаха много добре - цялите бинтовани.... "Дано само всички се оправят и после отиваме да тренираме за да може после да му сритаме задника на онз изрод."

"Съгласна." изръмжах и придърпах одялото на Мики така че да е завита по-хубаво. "Но наистина не знам какво ще стане сега след всичко това. Гоблини, бой между учениците и то на живот или смърт... какво се случва в това даскало?"

След изверстно време и близначките се свестиха, но аз не им обърнах много внимание, защото пулса на Шики намаляваше все повече. Миг по късно библиотеката се напълни с хора директора Зиик, госпожица Мигила, която водешше след себе си екип от мед сестри, които веднага се погрижиха за близнаците и близначките. Поогледах се още малко и видях стария Измо да си мърмори нещо и да клати глава а Киске седеше и се чудеше над отдела със книгите за драконова история и прочие, които бяха наппълно унищожени. Аз продължих да седя надвесена над Шики и старателно да следя жизнените му показатели, докато болничния екип довтаса отново, но твърде много се бавеха. Треньора на драконите Киске се приближи към мен и леко ме отдели от Шики и започна да ме успокоява. После сложи длан на челото на Шики и от дланта му заструя мека светлина. Пулса на червенокосото момче започна постепенно да се възвръща след това го качихме на Айо и той го отнесе в лекарския кабинет

"Не знам, но отсега нататъка ще залягам не съмо над ученето, но и над практиката на магиите и над бойните изкуства.Човек наистина трябва да тренира и тялото си не само умът."
Върнах се при Дийн и седнах на стола до леглото му "Няма да позволя някой да нарани отново приятелите ми."

"Съгласна." измърморих
"И аз." чух да казва сестра ми
"Мики! Откога си будна!"
Мики ни се усмихна и каза "Нямаше как да не се събудя като говорите толкова високо"
.... Високо? Та ние шепнехме.....

"Добър слух имаш, Мики" засмях се и се преместих да седна на нейното легло "Как си? Някакви болежки?"

Последвах Айо във мед отделението и по пътя видях да бърза едно високо момче със сребриста коса, когато се приближих веднага познах расата му заради еднаквия цвят на кожата с този на учителката срещу черни изкуства.

Носеше бяла лекарска униформа а косата му беше вързана на опашка в ръката си държеше четири болнични картона със сини квадратчета което значеше че са на на момчетата от бъркотията в библиотеката. Добър признак за доброто състояние на момичетата

"Нищо ми няма" усмихна й се Мики "А ти добре ли си?"
"Е че как няма Нами да е добре?!" засмях се аз стараейки се все пак да пазя известна тишина "Ако тя не е добре и засмяна до ушите то значи идва края на света"
"Алекс!" скара ми се на шега Мики "ама Нами... ти през цялото време ли бодува? Не се ли нуждаеш от малко сън?"

(един страхотен въпрос как ще се казва главния лекар на снимката горе? предложения?)

"Нямам проблеми, не ми се спи чак толкова много. Пък и не мисля че бих могла да заспя докато не видя всички ако не здрави то поне будни. Прекалено се притеснявам... ама какво стана с Шики щом Кайто е избягал? Шики добре ли е?"

Събудих се и се огледах.Бях в лекарския кабинет...но нямах идея как съм се озовала там.Явно Айдоу беше замесенно къде тогава беше той.Видях останалите и сравнително спокойно попитах''Какво става как се озовахме тук?''Нещо ми се губеше в съзнанието но не знаех какво

(( не ме карай да измислям имена че аз съм много зле в тази област ))

"Честно казано не знаем нищо по въпроса...." отвърнахме с Мики в един глас "Надяваме се само да е добре. Ние се събудихме тук и си нямаме никва идея той как е...."

"Аюми!" възкликах радостно и се метнах към леглото на приятелката ми "Радвам се че се събуди! Как си? Лекарите ви доведоха. Айдоу и той е тук... всички сме в доста лошо състояние, но мисля че с теб и близначките сме в най-добро състояние от всички останали. Изглежда че близнаците, Дийн и Шики са пострадали най-много, но нищо повече не мога да ти кажа за състоянието на Айдоу... не съм била там като е избухнала бомбата на Кайто...."

Пред лекарския кабинет Айо спря и доктор Морган ми помогна да преместим Шики на болнично легло, след това пое той и го избута навътре в отделението, а след като влязох ме избута и с мед сестрите го поеха аз видях всички живи и почти здрави "Боже колко се радвам че сте добре казах и тръгнах между редиците легла на приятелите си"

''БОМБА''това беше нещото което ми се губеше от съзнанието явно''каква бомба''продължих вече по-тихо.Изпадах в параноя а това не беше добре.Сякаш не бех аз в тялото си

"Аюми, как си?" попитахме с Мики и се сбрахме при леглото й
"Аюми, нуждаеш се от още почивка, опитай се да поспиш" замоли се сестра ми
"Айдоу не го мисли, ще се оправи като и всички останали а после отиваме да сритаме задника на Кайто че доста съм му сбрала" казах и злобно изпуках кокалчетата на ръцете си

"Дишай спокойно, аюми" казах й аз и я хванах за ръката "Всички сме живи... може и да не сме напълно здрави но поне сме живи! А щом сме живи значи всичко е наред"

"Нами, имаш едно много проклето оптимистично мислене, нали знаеш това?" ухилих й се насреща
"Това да си оптимист не е лошо нещо..." усмихна се и Мики

''Нищо ми няма''казах въздъхваики защото дори аз не вчрвах в това .Всичко ме болеше''ами вие момичета знаете ли какво точно се случи,защото на мен нещо ми се губи''

"Да но и песимистите имат принос към тоя свят" подхвърлих аз и отидох до Аюми като се опитах да я накарам тактично да легне отново на леглото

Чух гласът на Ши-чан и се обърнах към нея "Е крайно време беше и ти да се появиш!" възкликнах и я гушнах когато приближи "Изпусна целия купон!"