Драконовата Академия

''Стига де''почвах да се изнервям''Защо аз да почивам щом всички сте се скупчили тук.Е нека да ви информирам АЗ НЕ УМИРАМ за това се успокоите и престанете да ме бутате към леглото''сега вече наистина бях пощръкляла .Не знаех нищо освен че искам да знам как е Айдоу и те не ми помагаха така

"Не целия, помогнах при потушаването на остатъците от магичния пожар а също и при докарването на Шики в отделението много е зле а докаторът не ми казва нищо..." последните думи бяха изпълнени с угризения, тъга и загриженост

"Тъкмо ще чуят и Нами и Ши-чан" казах и почнах да разправям като Мики усърдно кимаше на всяко мое изречение "Нали Кайто бе ранил Дийн и Нами го отведе при лекаря след като го спасихме и Шики дойде? Еми след това Шики се би с Кайто и изглеждаше така сякаш го е победил до момента в който Кайто се измъкна от хватката на Шики и избяга, но като скачаше през прозореца ни метна една бомба, която избухна и ни размята наоколо из залата...."

Обърнах се към Ши ''Хей..изпусна купона''засмях се иронично

"Много описателно казах с ирония! Не е било бомба а магическа топка и тъй като Шики още е държал Кайто под известен контрол тя не е убила никого а само е избухнала"

"Лелееее, май че и аз съм изпуснала най-интересното.. преди не съм присъствала на взрив... е, поне не и причинен от мен... нали ме знаете колко съм добра по химия "
Май че опитите ми да пооправя настроението да другите не бяха особено успешни.... нищо чудно доста бяхме преживяли...

"Абе както и да го погледнем звучи злобно..." казах и скръстих ръце "Магия или не това нещо гръмна едва ли не в лицата ни"
"Да" съгласи се и сестра ми "Беше опасно, каквото и да е било"

"Е да ''засмях се ''ако взрива беше причинен от теб сега да сме мъртви''това вече беше весело.Макар че аа все още се притеснявах

Седнах на едно от леглата защото започна да ми прилошава "Вълненията ми идват малко в повече нз вие как сте при положение чче при вас са доста повече..." казах уморено и се загледах в дланите си изподраскани от местенето на дървените лавици за догасяване на пожара

"Ами... честно казано иска ми се да науча как се прави това нещо... ще ми се да взривя задника на Кайто... Кой е навит да му пуснеме една бомбичка в панталоните?"

Нямаше какво да кажа за това вдигнах ръка и като се огледах всички останали правеха същото

"О много е лесно Ши-чан " засмях се аз "Просто се радваме че сме живи и ни избива на ирония"
"често срещано явление при алекс когато обърка нещо" засмя се и Мики
"Споко споко важното е, както каза Нами, че сме живи и полу-здрави. А и Нами, много ми харесва тая твоя идейка"

"Е че как! Това е най-гениалният план на всички времена!"

След приблизително още 5 мин се появи доктор Морган
"Е момичета да проверим състоянието ви!" каза и започна да прехвърля и закача картона на всяка до леглата

"ААА не!" възроптах се и седнах на леглото си "Никви доктори не ща да ме преглеждат! Не виждате ли че съм жива и здрава като вол!"
"Простете докторе" заизвинява се Мики "Но сестра ми не обича да има нищо общо с лекари и болници и всичко от този род"

"Като изключим че малко ми се спи и ръката ми я чувствам малко изтръпнала съм си много добре Д-ре!" възкликнах и си седнах на леглото "... Всъщност не съм добре... гладна съм."

"Спокойно момиче само ще видя как са синините от удара нищо повече друго е че трябва да прегледам по обстойно вашите герои!" приближи се до Мики "Не затваряй очи" извади нещо наподобяващо фенерче и се накани да проверява зениците и прокара няколко пъти светлинката срещу очите и "Сега следи пръстта ми" след като се увяери че е добре се приближи към сестра и но по колебливо

Изгледдах го доктора малко намръщено, но го оставих да си свърши работата на мира "Шефе, а какво става с момчетата? Как са те?"
"И кога ще се събудят Хикару и Каору?" попита Мики

Докторът се приближи към мен но аз вече бях свикнала с болници и не ми правеше впечатление вместо това попитах''Какво за нашите гетои как са те''

"Аха аха" закимах и аз като скокнах припкаво при доктора а след като ме провери го попитах "За доброто дете има ли близалка или каквото и да е лакомство?"

"Верно бе, пич! Има ли лакомства?" засмях се и аз и се метнах към доктора за да пребъркам джобовете му
"Горкият доктор" въздъхна Мики

Отбегна Мики която се засили към него после само се усмихна на забележката на Нами "Виж сега..." потърси из джобовете "Хммм тук май няма а може би тук!" посегна и зарови леко пръсти в косата на Нами извади една голяма близалка и и я подаде "А тук имало!" каза с удивен глас и се отдалечи като отвори кароните на момчетата
"Та отностно вашите герои. Доста са зле... някои де не смятам да увъртам. Да започнем по ред..." и се загледа в картоните

Седях отстрани и се отчайвах.Държаха се като мали деца.Не съзнаваха ли колко е сериозна ситуацията ,за да мислът за лакомства

Ухилих се радостно на близалката и на доктора и захапах ракомството... ако не започнех да дъвча нещо щях зда откача и да почна да късам хартишки. Трябваше да върша нещо, ръцете ми трепереха от нерви а и забелязвах че и другите са така, но само Алекс се държеше така сякаш й нямаше нищо, но и на нея й личеше че е притеснена под вънината маска на идиотче.
Когато доктора почна да говори за момчетата наострих уши и зачаках стиснала дръжката на близалката до бяло.

В крайна сметка и аз изкопчих две близалки и подадох едната на Мики, която нервно стискаше завивките.
"Дано само мочетата да се оправят, ще направя всичко само и само да се оправят!" казах на доктора и го погледнах нервно и в очакване