Драконовата Академия

Обърнах посоката и бързо се отдалечих, прибирайки се в стаята.
"Видях най-великия пич на света!" извиках тръшвайки се на леглото

събудих се след дългата дрямка някъде към следобяд понеже беше началото на зимата, но още нямаше сняг и приличаше повече на лято, навън беше смрачаване....

...Нами се появи в стаята и каза нещо ентусиазирано...аз сподавих една прозявка и започнах да си мрънкам под носа нещо неразбираемо и за самата себе си...

"Ши-чан, мн съм зле!!! Беше идеален!!!"

"....и ти запелтечи..." отсякох аз сигурно

"Първоначално да" казах с клюмнала глава, но секунда след това се изправих гордо изпъчих гърди и казах гордо "Но после се оправих!" след секунда пак бях като увяхнало цвете "Ама той май реши че му се отяждам понеже му казах че аз не мога да се изгубя"

"хихи от къде ли ми е познато..." казах го повече на себе си "и аз съм имала същите истории..." казах на Нами за кураж

"Мда, и на мен не ми е за първи път." кимнах в съгласие гледайки в тавана "Попринцип нямам проблеми никакви с момчетата ама ако са супер готини като този и ставам мн зле"

"аз обикновенно съм твърде враждебна когато се запозная с някое момче, ако успее да ме изтърпи междувременно или аз не започна да пелтеча в последствие и да го изгоня окончателно...тогава последствията са приятни...обаче не става така" казах и вдигнах раменете си "просто е неизбежно"

"И ти като мен" засмях се "Ако продължавам така никога няма да си намеря гадже"

"аз специално вече се примирих" направих тъжна усмивка взех си кърпата "а сега мисля да отида да поплувам изглежда ще имам безсънна нощ защото наобяд спах"

"Чакай, идвам и аз!" викнах и скочих от леглото. Грабнах набързо една хавлия и банския си и застанах пред ши-чан гордо изправена и ухилена до уши "Може да има готини момчета, никой не знае!"

"Да, бе" казах невярващо завъртях очи и и дадо най-ослепителната усмивка на която бях способна отворих вратата и я подканих "Ще тръгваме ли?а и не се надявай не вярвам да има някой по това време при басейна"

"Ей, не губи надежда!" уилих се излизайки в коридора " Нали знаеш че надеждата умира последна! А и басейна е долу"

"моята надежда се скита някъде и не е вкъщи, та колкото и да и оставям съобщения на телефонния секретар тя не отговаря" усмихнах се аз "да и знам че басейна е долу до кафенето има топла свръзка звързваша 6 етаж със басеина, чиято сграда е очудващо висока за хора"

"Представям си какъв басейн имат тук!" викнах асансьора "Представяш ли си да имаше пързалка от тук до басейна и направо да се цопваш в него! Щеше да е велико!"

"е ти пък не трябва да ни разглезват нали трябва и да учиме" влезнахме в асансиора и натиснах 6-ят етаж

"Учене ли? Аз не знам как се прави т`ва!" изсмях се

когато стигнахме горе се озовахме пред една стъклена врата отворих вратата и пред очите ни с Нами се разкри такава гледка невиждана до сега "Боже колко е високо" възкликнах. Екак да не е високо голям съъм идиотвсе пак е 6 етаж. цялата колонада беше стъклена даже и пода само на места имаше железни квадрати поддържаши стъклената структура. "Нами..."

Цялата треперех.... Високо... много високо....
"Ши-ччан, ... страх ме е.... в-високо е...."

"спокойно и аз имам страх но това чудо е здраво" казах аз хванах я за ръката и я поведох бързо за да не се откаже

Сграбчих ръката на приятелката си като удавник за сламка. "Гледката е величествена, но моят страх от високото е по-голям!"

"спокоино в тази академия ще преодолееш всичките си страхове" казах аз и тръгнах с малко по бърза крачка

Дръпнах ръката си "Да но това ще е по-нататък! За момента не искам да стоя на толкова високо място!" отдалечих се в посока към асансьора "Аз ще сляза долу в стаята ни, така и така не съм си разопаковала багажа!" казах набързо това и изтичах към стаята ни, затвъшвайки вратата. "Повече не се качвам там!"

"Хъх"направих голяма въздишка "Какво и става?" вдигнах рамене в незнание "Е явно ще съм сама в басейна :) супер ще мога да плувам свободно и навсякъде Иееиии..." и тръгнах по прозрачната постройка като се възхичавах на залеза който в момента оцветяваше във всякакви раЗноцветни цветове стъклото а то твръщаше сякаш с лека милувка. Усмихвах се...