Драконовата Академия

"Чудно как не улучихте моето" казах развеселено като посочих леглото в най далечния ъгъл възможно най-далече от прозорците.

погледнах леглото на Маи "хм далеч от прозорците на тъмно..... любителка на съня?" изкоментирах

"Излъчва странна енергия" ухилих се аз и почнах да размахвам ръце като гадателка "Чувствам я Чууууууувствам яяя!!!"

"Шарлатанка шарлатанкаааааааа" размахах ръце около Нами като говорих с призрачен глас

"И още как, брат ми намалко да влезе в болница като ме сабуди по-рано от необходимото" казах леко ядосано на последната част

"мда ти обичаш да спиш, аз ритам и удрям по време на съм, сомнамбул съм, а пък на сутринта не можеш да ме събудиш 2 часа" захилих се аз

"Това трябва да си го запиша някъде...." хванах любимата си тетрадка и записах с голями букви НЕ БУДИ МЕЙ РАНО СУТРИН.... МОЖЕ ДА СЕ ПРАВЯТ САМОУБИЙСТВЕНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ

"Поне ще знам каде да лягам ако ходим на палатки" усмихнах се "НАМИ ЩЕ Е В СРЕДАТА" изхилих се и сас засилка се метнах в леглото си прегрчщайки огромната плюшка на прилепче

"хах аз бих го запомнила веднага след като има опасност за убииства :)"

"ДА БЕ АЗ ДА НЕ СЪМ САМОУБИЕЦ!!!!? НА ТАКАВА ЛИ ВИ ПРИЛИЧАМ!!!?" изкрещях използвайки тетрадката си с твърда корица за щит "И защо съм само аз тая дет няма проблеми с буденето въпреки че не го обичам?"

"Така изглежда" осмихнах се дяволито а около мен започна да се появява странна аура "а сега кои е смен на проучване из замака"

"хах е не мисля че си самоубиец, ама ние ще те направиме такъв " казах като гледах невинно в стил не съм аз и се подсмихнах, взех си куфара и го трупнах до шкафа ми

подминах кочментара на Широтсуки и възкликнах "ООООООооооооо ще се губимеееееееее!!! Идвааам!"

"мне мисля да си разопаковам багажа че ако не го направя сега няма да успея никога и стаята ще стане пълна бъркотия" казах със предупредителен тон

"КЪМ ТЪМНИЦИТЕ" извиках тичайки към вратата

"КЪМ ВЪРХОВЕТЕ НА КУЛИТЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!" извиках в отговор "Ши-чан ако се загубиме ти си виновна!" засмях се и затворих вратата след себе си тичайки към асансьора

видях ги как излизат с крясъци а след това започнах да си "подреждам" багажа. започнах да си тананикам лубимите си песни. когато стигнах до дъното на куфара последни извадих банския си костюм и голямата си хавлия с китайски мотиви

"Мей къде ше ходиме? До Академията е половин час път а вече почва да се сдрачава. Исдкаш ли да огледаме парка набързо?"

"разбира се" отвърнах бързо "Я огънче" изкрещях непчаквано след това стряскаики няколко ученика близо до нас. "МОЕЕЕЕЕЕ" и се затичах навън към голямия двор

Загледах се след Мей изумено. Учениците ме зяпаха "Не я познавам" казах им аз и тръгнах към асансьора мислейки си `Добре сме. Всички сме много добре....`. Направо бъках от ирония....

гледах пламъка в малкият фонтан с удивление, знаех че Нами не ме е последвала затова и не тръгвах по пътеките имах добро чувсво за ориентация .... като изкиу4им метрото .... мразя метрото.... таа причината че вече час седя тук няма нищо общо с факта, че мойе да се загубя ... не нищо общо ....

"Мей!! Къде си Мей!!!?" викнах аз след нея понеже я изгубих от поглед "Къде се изгуби тази тадинка?"

сложих кърпата и червения ми бянски на края на хамака и се изтегнах "Само малко ще полежа и ще отида да по плувам." да да знам си се аз, само като подуших високата мека възглавница и се онесох. Абе ако питате мене направо си откъртих, май няма да ходя да плувам :)

"маи ще е по-добре да се прибирам" станах от каммения фонтан и се запътих към замъка "в колко ли часът е обядът"

Природата на парка беше невероятна. Отдавна се бях отказала да издирвам Мей и сега се лутах безцелно из парка изгубена в мислите си.
Макар и мястото да се водеше за парк то повече изглеждаше на малка горичка, но все пак доста добре поддържана горичка. Птичките пееха красивите си и успокоителни песни, случваше се от време на време да забележа и по някое зайче или дори лисица....
"Тук явно са фенове на дивата природа" казах си аз издавайки на глас мислите си
"Да, опитват се да поддържат етествената природа"
В момента в който чух чуждия глас моментано се завъртях и попаднах лице в лице с най-голямият сладур на света! Беше по-висок от мен, със зелени очи и катранено черна коса.
"Извинявай че ти се натрапих така" усмихна ми се той "Аз съм Дийн. Приятно ми е"
"Н-нами" казах със заекване. Боже колко съм зле!!! Мразя се в моменти като този...
Отново получих шанса да видя чаровната му усмивка "Ти май си от новите, нали?"
"Да" добре, този път не пелтечех "Пристигнах тази сутрен"
"Аз съм от второкурсниците. Не мислиш ли че си се отдалечила достатъчно от поделенията?" попита ме той подпирайки се на близкото дърво като първият пич. Не че не беше пич.... с това черно дънково яде и панталони и тениска в същия цвят с надпис `Усмихни са`.... беше готин... определено беше готин....
"Не съм се загубила" вирнах глава аз "Ориентацията ми е много добра"
"Щом казваш" усмихна ми се той и си тръгнва оставяйки ме сама. Браво на мен, пак съумях да намеря начин да се проваля.