Драконовата Академия

"Като гледам и ти си си взела нова гадинка за гушкане" засмях се аз "Но никоя не може да се сравни с мойта" потупах аз Сора по рамото, което се намираше горе долу на мойта височина. "Ще ни извиниш ли за момент, трябва да се изкъпеме" Продължих да се смея и погалих тигърчето на Ши-чан "Сладурче е "

"да но не съм го купувала...намерих го в лабиринта...." казах аз

"Какъв лабиринт?" попитах аз от банята докато по някакъв вълшебен начин се опитвах да навря Сора във ваната

"отидох до една от загадките на училището странен лабиринт намиращ се в гората, там намерих Широ. в картата пишеше че там се крие древно и рядко същество и че лабиринта е неразгадаем но изглежда никое от двете не е било истина. Истина е само това че Широ не се е показвал пред никого другиго докато е бил там в лабиринта" казах аз и с въздишка се отпуснах на хамака а Широ лежеше до мен

"Звучи интересно" казах аз докато търках гърбът на Сорано "Сора, пък е имала проблеми с предишният си собственик.... Продавача ми каза че тя се била озлобила към хората и е вярно че първоначално ми се зъбеше но това беше повече от страх отколкото от омраза."
Приключих с шампоана и я полях убилно с вода. Тъкмо се канех да я подсуша с хавлиените кърпи, когато тя се изтръска и ме изкъпа и мен заедно с цялата баня "Пфу!"

"хахаахаахаххахаха" едва не паднах оот хамака като видях лукавата (нз как вълчица прави лукава физиономия, но.....) физономия на Сорано и след това ужасената и изненадана физиономия на Нами когато сорано изтръска водата от козината си "ххахахах.....не знаеше ли че вълците така се сушат.....ххахахахаха" прихнах аз

"На теб нещо ти е много смешно, а?" попитах злобарски Ши-чан докато надничах от банята "Ти не знаеш на мен к`во ми е. Но скоро ще узнаеш!" злобарски се засмях аз и лиснах легета с вода върху нея "Мухахахаха, сладко отмъщение!!"

"aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa" изпищях аз от студената вода с която ме заля Нами "ах ти гадина малка трябваше теб да са затворили в магазина за гадини" казах аз уж злобарскко уж шеговито ш скочих от хамака който беше целия във вода. Широ седеше на земята и жално ръмжеше към мен после се обърна към Нами и и изхъска Затова че го е измокрила

"Ще те разочаровам ли ако ти кажа че тъкмо съм излязла от лудницата" засмях се аз

"хич!! даже ще ти кажа че сме били колежки по лудница" казах аз и се изкикотих

"Хе-хе-хе, ооооо колега" казах аз натъртено "Не че нещо колега ама вече сериозно трябва да се изкъпемел Така и така смемокри до кости" засмях есе аз и влязох в банята да взема бърз душ

"Да определено е така."казах аз на Нами "Взех една купичка и погледнах запасите си от храна сложих малко месо в купичката и я дадох на Широ. "сега бъди послушен" казах му мило и влезнах в банята си пуснах джакузито "Днес ще се поглезя " казах на Нами през стената беше направена така че всичко се чуваше

"Глези се колкото си искаш аз обаче имам още работа. Трябва да намеря нещо за хапване за мен и Сора..." излязох от банята и бързо подсуших косата си "Чудя се какво ли правят съседите?" засмях се аз "Напоследък доста са се умълчали"

"Гррррррррр.... а смеят ли да вдигат шум" показах се аз от банята със ръка стисната в юмрук и ехидно се подсмихнах

"Ееее, не ги плаши много де" ухилих се аз "Няма да е интересно така. Искаше ми се следващия път като вдигнат шум да ги запозная със Сора"

"e мисля че доста ще се уплашат но не мисля че ще го покажат всички момчета са твърде горди за да покажат слабост. затова винаги съм ненавиждала тази част от тях"

"Мда, гадове са" Кимнах аз утвърдително с глава "Отивам набързо да взема нещо за хапване и идвам. Искаш ли да ти донеса нещо?"

"банани и някакъв сок за да не ходя постоянно долу"

"Разбрано шефе!" ухилих се и със Сора се изнесохме набързо навън. За в рамките на 1ч бях приключила с работата си. Готвачките обещаха редовно да ми доставят храна за Сора ако им помагам в кухнята всеки път когато мога. изгодна сделка....
Качих се до горе и оставих нещата на Широтсуки на масата, след което отново се изнесох на разходка из парка. Сора беше много щастлива. Разбирах я напълно - да бъдеш затворен в клетка толкова дълго е нещо ужасно.
Но ще си призная - хората доста се плашеха в първия момент в който я видеха.... логично, тя всява такъв респект....
Оставих я да подскача около мен, докато се разхождах из околностите. Времето беше толкова приятно... През този зимен ден грееше много приятно слънце и снегът се белееше навсякъде искрящ заслепително. Чуваха се красивите птичи гласове, тук таме се мяркаше по някоя катеричка а не беше рядкост да се чуе и привлекателното, за мен, грачене на някой гарван.... такова спокойствие.....
Даааа, чудесто спокойствие.... особено когато нещо огромно се метне върху теб и ти забиеш нос в голямата пряспа сняг пред теб. Много мило.... влезе ми сляг във вратът! Потреперих. Мразя когато ми влиза сняг във вратът!
"Сора, идиотче такова!" викнах аз и мога да потвърдя че изядох задоволително количество сняг.... дано само някое кученце не се е отбило до тук преди мен.... снегът ми изглеждаше чистичък.... имам късмет! Ха-ха!
Вълчицата ми се отмести от мен и започна да се търкаля в снега изплезила език. "Ах, ти, гад мръсна!" засмях се аз и скочих отгоре й. Питате какъв беше ефектът ли?.... никакъв.... боричкахме се известно време, но беше ясно че няма да съм аз победителят и скоро се изморих, не беше лесно да се бориш с такова нещо. "Ох, стига Сора. Изморих се!" изпуфтях аз докато стоях легнала до нея в снежеца. "Почивка!" Но тя явно нямаше да се откаже скоро и започна да дърпа шапката ми, а аз от моя страна се покатерих на гърбът й за да й е малко по-трудно да ме докачи. Тогава открих нов начин на придвижване... езда.... Сора се изправи и просто се запъти нанякъде си без явно да усеща че аз съм е хванала за нея като удавник за сламка. "Сора, спри!" изпищях аз. Тя послушно спря и извърна глава за да ме погледне. Изскимтя сякаш ме питаше `Нима направих нещо нередно?`... нека си признаем, бях малко травмирана но понеже съм типично откачена много бързо се окопитих и започнах да се кефя на многофункционалния си домашен любимец....
Сора беше същинско съкровище. Като усетеше че може да се изхлузя или че не се държа здраво намаляваше ход и ме побутваше от време на време с моцуната си за да ми напомни че трябва да се държа здраво. "Миличка, ти си върхът!" потупах я аз по гърбът радвайки се на дългото и бяло палто. Козината й беше толкова приятна на допир... твърди връхчета, но все пак много мекичка навътре....
Скоро обаче ми стана доста студено и ни сеналожи да се прибереме. Слязох от нея и влзохме в нашето поделение.

Хммм колко приатно" прошепнах тихо като се надвесих над перапета на поктижа на акаденията. Гледката беше удивителна. По-рано бях ходила до терариума за да видя животните. Продавачката и пазача се държаха мако странно...като че ли са ги упашили до смърт. Разглеждах с часове докато очите ми не попаднаха на едно соколче. погледат ми ми бе привлечен от кървавочервените му пера. не се здържах и си го взех, сга поне нямаше кой да ми надига че ше прави боклук. Ъсмихнах се на спомена. отне известно време докато свикна с тежеста жа ръката си ни си засужаваше. Преди мако я пуснах на лов и сега я чакам да се върне всеки момент. Чух крясък над главата ми и вдигнах ръка. След като бях сигурна че се е нахранила и раздвижила криле тръгнах към стаята ни... все пак трябваше да и монтирам пручката ... това ще е забавно

Прибрах се в стаята вир вода затова се изкъпах наново а Сора просто я подсуших.

Влязох в стаята изтощена Акаи беше решил че му е по одобно на рамото ми та в момента се гушкаше в лицето ми. като влязох в стаята застинах. пред мен стоеше ОГРОМЕН вълк. Видях Нами до него да го суши ... и небях изненадана
"Здравей" казах а Акаи издаде лико стреснат звук. Погалих го за да го оспокоя

"О, здрасти Май!" ухилих се аз "Запознай се със Сора"

"приатно ми е Сора и истрено се надявам Акаи да не ти е следващата закуска. Нами това е Акаи" заявих като бутнах птичката от раменете си. Той възмутено наддаде глас и кацна на таблото на моето легло... как го олучи само

"Сладък се" усмихнах се аз като огледах соколчето "Надявам се нямаш нищо против Сора, знам че е малко голяма ама какво да се прави"