"Как усещам само, че ще закъснея...." промърмори момичето. "момичетата пак ще ми се карат... Да му се не знае!"
Но тя нямаше намерение да тръгва за срещата и после за училище, докато не изгледа поредният епизод на някое аниме. Какво да се прави, аниметата бяха по-важни от това да отидеш точно навреме за час.
Очите й бяха впити в екрана на компютъра и попитава всяка секунда от анимето. "Хайде де, ро дяволите!" дразнеше се момичето "Убий го тоя и се махай от там!!!"
Момичето отклони за секунди поглед към часовникът, вече минаваше 1ч. а срещата бе в 1:30.... "Ще закъснея.... ше се обадя на момичетата да не ме чакат и ще им кажа че тръгвам направо за даскало."
В момента в който епизода свърши, тя се стрелна и за отрицателно време се оправи. Набра номера на една от приятелките й и им каза направо да тръгват. Приключи по възможно най-бързия начин с гримът и грабна нещата си за училище.
Можеше и да е закъсняла за срещата с приятелките си, но не и за училище - пристигна точно навреме пред вратата на класната си стая за да я отвори правейки път на учителката.
`Супер съм` мислеше си ученичката.
"Айде бе, къде се бавиш!?" засмя се Марико.
"Ае мани дълга история - тъкмо си викам, че ако не побързам ще закъснея и..." тръгна да обяснява момичето
"Пак се отнесе в гледането на анимета, нали?" изсмя се Лала
"Незначителни подробности!!!" защити се нашето момиче и скръсти ръце "Какво да направя като тоя път епизода беше много интересен!"
"Само един ли беше?" попита Мимико
"..., добре де няколко бяха"
"повече или по-малко от 10?" продължи с въпросите си Мимико
"... повече" отвърна омърлушено аниме фенчето а приятелките й прихнаха да се смеят.
"Хайде стига сте се смяли, момичета!" скара им се учителката
Часът премина по следният начин - първите 10мин. всички бяха заети да се изреждат за час и да си говорят, вторите 10 класът почти бе утихнал и някои от учениците съумяваха да си водят бележки, третите 10.... ми нека си го кажем - приятният и монотонен глас на учителката бе приспала повечето хора, а последните 10.... като изключиме спящите всички останали очакваха с нетърпение звънеца за междучасие.
В момента, в който той би всички се юрнаха навън да пушат а нашето момиче отиде при другите си приятелки в съседния клас за да обсъдят изгледаните за този ден анимета. И така всяко междучасие.
А тази рутина се повтаряше всеки ден - анимета, опити за учене, смях, задавяне от спях.... нормални неща.
~~~
"Та, кога казваш, че ще ни пускат в грипна ваканция?" попита Марико
"Нз, но като гледам трябва да е скоро - повече от половината клас го няма."
"Абе половината клас! От 22 човека ние сме само 6 а ти ми говориш за половината клас! Много си зле!" каза Лала
"еми тогава защо не ни пускат?!" оплака се Мимико
"Еми щото са тъпи, затва."
От няколко дни броят на присъстващи ученици бе намалял доста поради поредната грипна епидемия, някои от училищата вече бяха разпусняти, но не и това на нашата героиня.
"Тъпо ми е, лягам да спя - и без това цяла нощ нещо не можах да спя като хората..."
Момичето грабна огромното зи зимно яке и се зави през глава - нещо не се чувстваше много добре, може би скоро и нея щеше да я пипне грипът...
Сънят скоро я обгърна с топлината си. Класът може и да всигаше доста шум, но това не й пречеше - съседите бяха по-шумни и тя бе свикнала с дразнители. но нещо в този сън не бе наред...нещо изобщо не беше наред. Топлината изчезна и пипалата на студът започнаха да се промъкват към нея.
Изведнъж пред момичето се откри странна гледка - тя се виждаше как спи на чина, но перспектината й бе така извъртяна, че тя виждаше само гърбът си и щъкащите наоколо ученици. `Такова нещо не бях сънувала....` от всичките й странни сънища, този беше някъде посредата на класацията. Нейната развинтера фантазия беше доста.... развинтена, особено когато вечер повреме на сън я пуснеше на свобода. Летящите пингвини и прасенца с розави крилца... нищо странно.
"Фуджима Саки?" попита нечий глас зад нея. Момичето се завъртя само за да попадне очи в очи с герой от едно от любимите й анимета `Трябва да намаля количеството анимета, което гледам на ден...` помисли си Саки
"Да?" попита тя малко притеснено. скоро не бе имала аниме герои в сънищата си. а това да видиш Куросаки Ичиго от Блеч да стои пред теб си беше постижение.
"Съжалявам, че ще трябва да ти го съобща, но се налага да те всема с мен." каза Ичиго и пристъпи към нея
"Няма проблем" засмя се момичето
"Напротив - има" отвърна й Ичиго с поглед впит в тялото й "Няма да можеш да се върнеш... никога"
"Как така?" засмя се Саки "Та това е просто сън, естествено че ще се върна когато се събудя"
"За съжаление, не е" Ичиго се бе надвесил над тялото й, но сега се изправи в цял ръст и посочи към гърдите на Саки "Виждаш ли тази верига- тя трябваше да е прикрепена към тялото ти ако беше жива...."
"Какво..." Фуджима чак сега забеляза прекършената верига, висяща на гърдите й
`Нима съм мъртва?` Страхът се изписа на лицето й "Не, не, не! Това не е вярно! Това е просто един сън! Просто един глупав кошмар! Искам да се събудя!"
"опасявам се, че това не е възможно" каза нечий друг глас.
"Ох, супер" иронията изпълваше гласът на Саки "Не ми стигаше Ичиго и затва са ми се пръкна и Хитсугая!"
Двамата се спогледаха, очудени откъде момичето знае имената им. "Виж, знам че ти е тежко, но нямаме друг избор освен да те вземеме с нас" каза Хитсугая и приближи към момичето а тя се отдръпна, но се спъна и падна.... падна право през себе си и бюрото.....
`Какво по дяволите!` Фуджима се изправи бавно и се опита да докосне себе си и някоя от приятелките си.... но за съжаление това бе невъзможно - ръката й минаваше през тях.
"Това не се случва!" прошепна Саки с треперещ глас "Защо съм мъртва..."
"Опасявам се, че това е естествена смърт.... цяло чудо е че си доживяла до тази възраст" отвърна й Хитсугая Тоширо "Цяло чудо е че си се родила изобщо жива - човек без грам реатсу в себе си не ми трябвало да съществува изобщо. Дори най-слабият дух има повече реатсу от теб."
"Какво искаш да кажеш с това?"
"Твоята душа е била мъртва още със самото ти раждане." Саки погледна към прозореца на стаята и видя там да стои не друг ами самият Зараки Кемпачи. Това започваше да става един наистина побъркан сън. Момичето все опе отказваше да повярва, че е мъртва....
"Всичко това е една лъжа...Аз...аз...." сълзи изпълниха очите й и тя падна на колене на земята "Не мога да умра... не и сега.... това е един кошмар... Един ужасен кошмар!"
"Опасявам се, че това не е никакъв кошмар" Зараки влезе в стаята и хвана момичето за ръката "Трябва да вървиме, стига си ни губила времето"
Саки издърпа ръката си от хватката на Зараки и се обърна към тялото си. Тя твърдо отказваше да повярва че е мъртва.... `Не и точно преди бала.... Не мога да позволя това да се случи, заеби го тъпия бал ами момичетата? Те ще ме убият ако умра! ще намерят начин да ме съживят и ще ме убият!.... Нямах шанс за семейство... по дяволите аз нямах шанс за гаджге камо ли пък за семейство!"
Отчаяние, гняв, тъга... тези чувства се преплитаха в нея завладявайки я почти напълно. "Имя ли някакъв начин да напиша едно последно писмо на момичетата?"
"Не..." тъжно й отвърна Ичиго
`Нямам и шанс да се сбогувам с тях!!!`
"Дайте ми няколко минути...." помоли ги Саки и нежно помилва нищо неподозиращите й приятелки, майка й, баща й, бабите и дядовците, изобщо всеки за който се сетеше. Хората най-близки до сърцето й усетиха допира й, но дори и не подозираха, че това е нейното последно сбогом.
На Фуджима дори и не й се мислеше как биха реаргерали всички, когато осъзнаеха, че тя е мъртва... Момичето не искаше да вижда сълзите по очита на ближните й, не искаше да знае за мъката на родителите й, за тъгана на приятелите.... Но най-тежко щеше да им е на Лала, Марико и Мимико. Те бяха тези, които бяха най-близко до нея дори и в смъртта й. Саки щеше да тъжи и за приятелките си от съседния клас, и за другите от компанията й.....
Момичето не искаше да вижда сълзите им... не искаше да чува плача им.
"Водете ме, където трябва, но моля ви по-бързо..."
Индекс 
Заглавие: 3 в 1 - Каква бъркотия... 
Чет Ное 05, 2009 12:12 pm
