Образът на лисицата в китайските приказки

Нека благодарим за всичката тази информация на Safiir от форумите на animes-bg.com :lol!:

Образът на лисицата в китайските приказки


Забележително е че в приказките на всички народи се появява
образът на лисицата като същество хитро и лицемерно, същество, способно
да измами не само силни и свирепи зверове, но и хората. В китайския
фолклор също се срещат приказки, в които лисицата е точно такова
животно, което не само надхитря останалите, но и самата тя понякога
бива надхитрена. Известна е приказката за лисицата и тигъра, когато
кръвожадният великан не разбира, че всички се страхуват тъкмо от него,
а не от рижата дългоопашатка, която го придружава. В друга история
маймуната измисля как да накаже лисицата за отношението й към
останалите горски обитатели. В този случай лисицата бива подмамена да
завърже опашката си с тази на коня и да го захапе. В резултат самата
хитруша пострадва най-много.
Но характерна за китайските приказки е по-особената роля на
лисицата, произтичаща от будистките представи за света и ролята на
животните в него. Макар че първите места в „животинският” пантеон се
падат на дракона, феникса, еднорога, цилина, както и на тигъра и лъва,
образът на лисицата е толкова разнообразен и необичаен, отношението към
него е изпълнено с такова страхопочитание, че изследователите говорят
за култ към лисицата. Предполага се, че този култ е започнал някъде
около 3-ти век и корените му се намират в тотемизма. Първоначално
лисицата била свързана с подземния свят, света на мъртвите. Причината
за това се търси в наблюдението на китайците, че хитрото животно
обикновено обитава дупки около гробища. Поради това лисицата била
провъзгласена за своеобразен „цар на демоните” – аналог на европейския
дявол. По-късно, с разпространението на даоизма и по-специално –
религиозния даоизъм, отношението към лисицата започва да се променя.
Даоистките притчи проповядват, че в резултат на определени сексуални
практики може да се постигне дълголетии и безсмъртие. Наслагват се и
древните представи за брака на човек с тотемно животно/жена-призрак, за
ролята на срещите с духове-покровители на местности. С течение на
времето в китайския фолклор се появява цяла палитра от същности на
лисицата. Тя ту е същество на тъмната стихия ин, предвестник на злото,
развратна жена, ту е фея, представителка на едно от „четирите велики
семейства” (четирите вида животни, които притежават вълшебни свойства и
дори имат свои собствени фамилии: лисица, пор, таралеж и змия).
Китайските лисици са безкрайно амбивалентни. По това ролята на лисицата
в китайския фолклор и митология коренно се различава от образа й в
европейските митологии.

Класификация на лисичите въплащения в китайкися фолклор:

1. Лисицата като носител на злото.

Това са най-древните представи за лисиците, които могат да се
превръщат в хора. Както и други подобни същества и върколаци, те играят
ролята на демони-отмъстители. Причиняват зло на хората само заради
удоволствието от това да наранят някого. Към тази категория могат да се
причислят лисиците, които се превръщат в прекрасни девойки с
единствената цел да отнемат на съблазнените мъже тяхната жизнена
енергия и по този начин да се сдобият с вечна младост и дори
безсмъртие. Случвало се е лисици от този клас да използват връзката си
с мъже, за да могат необезпокоявано да нападат жертвите си. Предполага
се, че тази характеристика на лисиците е свързана с вярата, че
животните, които обитават дупки под земята получават достъп до
космическата енергия, криеща се в самата земя. Злодействата на лисиците
са свързани със стремежа им да получат второ прераждане. И тъй като се
е смятало, че в младата възраст ян е по-силно от ин, а с течение на
времето съотношението между ян и ин се променя в полза на ин, лисицата
се стреми да си избере жертва-юноша.

2. Лисиците с девет опашки, белите лисици.

От древността лисицата е била възприемана като предвестник на
съдбата. Отначало появата на деветоопашата лисица била приемана като
добро предзнаменование само за владетелските родове. Но по-късно (след
епохата Тан) бялата лисица и за простосмъртния била вестител на
доброто. Обикновено бялата деветоопашата лисица е знак за добро бъдеще.

Понякога обаче се срещата и злотворни небесни лисици. В сборника
на Дай Фу, който се казва „Гуан и цзи”, един от тези, които успяват да
победят такава лисица казва: „Тя вече е постигнала светите тайни. Няма
смисъл да я биете. Само ще си пречините вреда на себе си. <...>
Такива, като тази лисица, се намират на разпореждане от Небесната
канцелария и не трябва да бъдат убивани”.

3. Лисици-съблазнителки.

Тези лисици се превръщат в жени и влюбват мъже в себе си, но
невинаги за да опустошат неговия ян. Понякога те просто искат щастлив
земен живот. Лисицата може да приеме образа на всякаква красавица. Има
много разкази за това, как девойка-лисица може да страда, да търпи
несгоди и даже да пожертва следващия си живот в името на любовта си към
земния човек.
Образът на този тип лисица се обяснява с мечтата за идеалната
възлюблена, която често е свързвана с нещо неземно. Предполага се, че
това е доразвиване на темата за брак с тотемно животно. От друга
страна, традицията по онова време поставяла прегради пред любовта,
която рядко служела като основание за брак. Сватбата обикновено се
уреждала от родителите според собствените им представи за сполучлива
женитба. Мечтите за идеална любима – образована, деликатна и остроумна,
любителка на поезията и музиката, било по-лесно да се представи в
облика на неземна жена. Появява се лисицата-фея. Тя притежава голяма
вълшебна сила, знае какво ще е бъдещето, ерудирана е, превръща се в
каквото пожелае, съблазнителна е и кара човека да изгуби разума си.
За разлика от предишните представи за лисицата като олицетворение
на развратницата, лисицата-фея се старае да запази чиста своята
нравственост. Тя не се стреми само да постигне някакви свои материални
цели. Попаднала в света на хората, тя строго съблюдава приетите от тях
правила и обичаи.
Родените от брака между лисица и човек деца не притежават
характеристиките на майка си – те са хора. Често обаче на тези деца им
е писано да станат велики.

Въпреки любовта си, девойката-лисица може да доведе на мъжа си и
големи неприятности. Но решението за това дали да понесе
неприятностите, е на мъжа. Той знае, че такъв брак може да се окаже не
по силите му.
В тази връзка поетът от епохата Тан Бо Цзюй-и в едно от своите
стихотворения споделя, че опасността от този брак може да се окаже
по-малка от неприятностите, които истинска жена може да донесе на
съпруга си.

4. Лисиците – измамници и шегаджии.

Понякога номерата на лисиците са толкова унизителни, че трудно
могат да бъдат наречени шеги. Лисиците могат да причинят истинска
разруха без да има някаква причина за това и после да изчезнат.
Разказва се за лисугер, който тероризирал едно семейство: донасял на
стопанина какво си говори прислугата, ядял, пиел, ухажвал младата
съпруга. Когато повикали даоист на помощ, лисугерът залял трапезата с
нечистотии, изсипал нощното гърне върху госта и го принудил да си
тръгне. След това обаче и белите на лисугера спрели от само себе си.

Често шегите на лисиците имат по-скоро комичен, отколкото трагичен
ефект. Въпреки това страхът, който вселяват в сърцата на хората, не е
по-малък. Разказва се, че на два пъти лисиците се забавлявали като
отрязали косите на хората. Има истории, в които лисиците-измамнички не
се притесняват да се превърнат в светци, дори да се представят за самия
Буда, за да проникнат в домовете на хората или да установят връзка с
някой от членовете на семейството. Понякога така успяват да се вмъкнат
даже в императорския дворец.

5. Лисиците-учени.

Лисиците се превъплъщават в учени или в студенти и тогава те
най-добре могат да демонстрират своята изтънченост: обсъждат
достойнствата на произведения, поставят оценки на звучността и
съдържанието им и то по начин, по който хората дори и не са подозирали,
че е възможно.

В някои от разказите учените лисици сами разказват за причините да
се представят в този вид. Считало се, че за да запазят качеството си на
превръщащи се животни, те трябва ежегодно да доказват способностите си
на специални изпити. Лисиците се обучават и възпитават в себе си
проницателност в опитите си да постигнат Дао. Само тези лисици, които
успеят да постигнат човешкото Дао, могат да се превръщат в хора.
Най-заслужителите получават правото да се разхождат по островите на
Безсмъртните и да се възкачат на небето. Най-важната цел на лисиците е
да постигнат безсмъртието.


6. Лисиците-покровители.

Отдавна е установен фактът на ритуално поклонение пред лисиците още
от епохата Тан. Първоначално лисиците са почитани като покривители на
вредните насекоми. Намирани са глинени изображения на лисици в
крайпътни олтари. Те обикновено представляват добре облечен чиновник с
хитро изражение, съпроводен от жена си. Около олтарите можело да бъдат
забелязани малки женски обувчици, което се разглеждало като предложение
към лисицата да й съдействат в превръщанията, за сметка на което
лисицата няма да вреди на принеслия тази жертва.
Според поверията, когато лисицата придобие статут на Небесна (на
възраст около хиляда години), тя става златна, деветоопашата. Тази
лисица служи и на луната, и на слънцето, владее всички тайни на
природата, затова хората й се покланят с надеждата да ги излекува от
всички болести.
Лисицата била почитана и като пазител на документи. Ако изчезнел
някой документ, запалвали свещ, затваряли врати и прозорци и за
известно време напускали стаята. Надявали се като се върнат да намерят
изчезналия документ на видно място. Лисицата била покровител и на
официалните печати на висшите държавни служби. В това й качество й се
покланяли отначало наместниците на императора, а след това и останалите
чиновници.
Ако лисицата сметнела, че не й се подчиняват, тя можела да
изпрати болести, да обърка деловодството и по различни начина да
навреди на чиновниците. Поради това всеки чиновник можел да се надява
на успех в службата само ако извършва редица суеверни ритуали: да се
покланя на печата на учреждението си, да прави жертвоприношения за духа
на вратите и да извърши обряд на поклонение пред лисицата. Тези ритуали
не са фиксирани в закон, но чиновниците ги изпълнявали с такова
подчтителност, като че ли това е най-важното им задължение.

7. Лисиците-отмъстители.

С разпространяването на будизма в Китай и популярността на
концепцията за възмездието, лисиците се превръщат в назидателни фигури,
в съдници над хората. Лисиците наказват подлеците и насилниците и в
същото време помагат на честните, добрите и онеправданите. Често
лисиците помагат на хората, които не са им причинили зло, лекуват
любимия, предсказват бъдещето, за да помогнат на приятелите си да
избегнат неприятности или дори да спечелят.

8. Лисиците като предани и верни приятели.

Не са малко разказите, посветени на темата за дружбата – искренна и
безкористна, между лисица и човек. Често лисицата се представя за член
на семейството и тогава тя разказва за същността си, за да няма въпроси
и подозрения у останалите.
В много от приказките способността на лисицата да се превръща в
човек е материализирана – лисицата държи талисман в устата си. Този
талисман често е перла, която е символ на човешката душа.

Начини за противодействие на лисицата

Тъй като лисиците в повечето случаи са смятани за зли духове,
хората използвали различни средства за защита срещу тях: ярка светлина,
силен звук, декламиране на сутри, плюене, клончета от праскова или
върба, червени бобени зърна, пелин, разноцветни копринени шнурове,
петли, котки, кучета, огледало и меч, шепа пръст от гроб, гвоздей от
ковчег, древни монети и т.н.
Колкото по-стара била лисицата обаче, толкова по-трудно било да
й се противодейства. В този случай единствено биха се справили будистки
монаси, даоисти, гадатели. Обикновен човек също може да надхитри учена
лисица, ако има достатъчно силна воля и тяло.
Разпространени били амулети, представляващи хартиени или
копринени ленти с изписани върху тях загадъчни надписи. Мощно средство
били бронзовите огледала, тъй като се смятало, че обратната им страна
свързва този свят с отвъдния. Ако лисица, приела човешки образ, се
огледа в такова огледало, ще се види истинската й същност.
Виждаме, че китайската лисица притежава такава съвкупност от
способности и качества, които я отличават от сестрите й в приказните
традиции на останалите народи. Това някои изследователи обясняват с
религиозния синкретизъм на китайците. Китаецът се отнася с еднакво
почитане както към Буда и Конфуций, така и към Исус и Мохамед, а също и
към различни животни птици и растения. Свръхестествените животни по
силата на своите възможности не отстъпват на другите божества. Целият
свят притежава свръхестествени особености. Вероятно това е разковничето
към амбивалентния характер на образа на лисицата.